Кръводаряване и даване на кръв за изследвания

Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел подпомагане и спасяване на човешко здраве и живот. Това е хуманен, безвъзмезден акт на милосърдие и човешка солидарност на всеки  здрав гражданин.

  Още от древността хората проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век за първи път се осъществява кръвопреливане. Началото е белязано от откритието на Уилям Харви на законите на кръвообращението при хората и животните.

  Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували, са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).

  Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на "кръводарителя". По-късно започнали опити за преливане на кръв от животно на човек.

  Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за преливане от човек на човек. Вследствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19-ти век.

  Втория период започва в началото на 20-ти век. Кръвопреливането бележи подем. През 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB.

Кой може да дарява кръв?

  Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, които се нуждаят от нея, може да дари кръв. Това става еднократно, като количеството е ограничено до 450 мл. Мъжете могат да даряват 5 пъти в една календарна година, а жените - 4 пъти, като интервалът между две дарявания трябва да бъде не по-малък от 8 седмици.

  Максималното месечно количество кръв, дарена под форма на малки количества от един кръводарител, не може да надвишава 160 мл. Вземането на малки количества кръв от един дарител може да се извършва до два пъти седмично.

  Дарителите на малки количества кръв могат да бъдат и дарители на цяла кръв, клетъчни концентрати и плазма. В тези случаи допустимото количество дарена кръв при двумесечен интервал е до 500 мл, а за една година - до 2 000 мл за жени и 2 500 мл за мъже. Резултатите от медицинското освидетелстване трябва да отговарят на изискванията за съответното даряване. Малко количество кръв може да бъде взето не по-рано от два месеца след даряването на цяла кръв, клетъчни концентрати и плазма.

Противопоказания за кръводаряване

За най-пълна информация, посетете сайта http://darikruv.com/

Процедура

Процедурата при даряване на кръв се състои в:

•  попълване на въпросник  относно вашето здравословно състояние;

•  преглед и личен разговор с лекар;

•  вземане на няколко капки кръв от пръста за експресно определяне на кръвна група и хемоглобин. Ако хемоглобинът е под 125 г/л за жените и под 135 г/л за мъжете, кръводаряването не се разрешава;

• количеството на дарената кръв е между 405 и 450 мл. Сакът, в които тя се събира, има специален разтвор с обем 63 мл. Той подържа живота на кръвните клетки и благодарение на него кръвта и кръвните съставки запазват лечебните си качества в срок до 36 дни;

• ако по време на кръводаряването дарителят се почувства зле, процесът на кръвовземане се преустановява. В този случай дарената кръв няма качества да се прелее на пациент, но не се изхвърля. Използва се за производство на кръвни продукти с определен лечебен ефект!

Цялата описана процедурата трае най-много 20-30 мин.

За колко време се възстановява кръвта?

Количествено кръвта се възстановява за около едно денонощие, а качествено - 3-4 седмици.

Кой се нуждае от дарената кръв?

Кръвта се използва за лечение при пациенти с:

Ø     остри кръвозагуби, причинени от травми;

Ø     лечение на тежки изгаряния;

Ø     планови и спешни хирургични и акушерски интервенции;

Ø     ABO и Rh несъвместимост на майката и плода (несъответствие на положителен и отрицателен ресус-фактор между плода и майката е много опасно и трябва цялата кръв на плода да се източи и да се замести с кръв със същия резус-фактор, в противен случай плода няма да оцелее);

Ø     лечение на злокачествени заболявания;

Ø     подържане живота на пациенти с различни вродени анемии и хемофилии.

Къде се използва дарената кръв?

Съгласно нормативната уредба в Република България: 

•  Дарената кръв се използва за лечение на пациенти само в пределите на страната (в редки изключения и за тежко пострадали наши сънародници, които са на работа в чужбина след разрешение на компетентните органи);

•  Въведената хемотрансфузионна доктрина дава възможност за най-рационално използване и дарената кръв от един човек може да помогне на повече от един пациент;

• Минималният срок между две кръводарявания е два месеца;

• Кръводарителите могат да получат резултатите от направените изследвания за СПИН, хепатит В и С, сифилис и кръвна група 7 дни след кръводаряването (хем помагате на човек с вашата кръв, хем си правите безплатни изследвания; само изследването за кръвна група струва 10 лв).

Кръводаряването не вреди!

Кръводаряването е полезно, защото стимулира процеса на обновяване на кръвните клетки и увеличава защитните сили на организма. Важно е да се спомене, че всички консумативи, използвани по време на кръвовземането, са индивидуални, стерилни и за еднократна употреба.

  Тук е моментът да вметна, че всеки мислещ човек трябва да обръща внимание как и с какво му вземат кръвта не само за кръводаряване, а изобщо за всякакви процедури, които касаят източването на тази така необходима течност, или по-точно тъкан, от тялото му.

  Най-общо казано кръвта е вътрешната течна среда на организма, заедно с лимфната течност. Тя поддържа хомеостазата – постоянната температура и различни процеси, които поддържат организма жив. Доставя кислород и хранителни вещества до всяка точка в тялото. Сещате се, че всичко, което попадне в кръвта, минава през сърцето и се разнася навсякъде. Така например при вътрешно нараняване може да се получи тромб (съсирек), който да достигне до сърцето, мозъка или белите дробове, да предизвика емболия и да доведе до смърт.

  Трябва да сме внимателни какво попада в кръвта ни, най-вече да се пазим от болести. Хубаво е да следим дали медицинското лице, което ще ни взема кръв, използва ръкавици – това е за наша и за негова безопасност. Да наблюдаваме от къде излиза иглата, с която ще ни правят съответната манипулация, т.е. дали е нова (да я разпечатат пред нас), защото колкото и да не ни се иска да вярваме, все още има здравни заведения, където се стерилизират игли и се използват многократно, което е абсолютно ЗАБРАНЕНО!! Въпреки че стерилизацията се извършва по определени правила и под контрол, за игли това е противопоказно.

  Повечето контейнери, които се използват за вземане на кръв, са произведени от полиестер, но все още се използват и стъклени. Евентуално счупване е с непредвидими последствия за целия персонал.

  Изхвърлянето на кръв в кофа за боклук е противозаконно и неморално. Това е биологичен материал!
 

 Места за кръводаряване във Варна
Център по трансфузионна хематология - намира се в двора на МБАЛ "Св. Анна", до Диагностично-консултационния център.
Подвижни екипи от Центъра по трансфузионна хематология, които обикалят по фирми и по-големи предприятия с призив към служителите за кръводаряване.

ПРИЗИВ!!!
Отстоявайте ревниво правата си според ЗАКОН ЗА КРЪВТА, КРЪВОДАРЯВАНЕТО И КРЪВОПРЕЛИВАНЕТО!!!

Интересен материал
Кръвни групи